Не познавам човек, който е по-пристрастен към алкохола от мен.
Не зависим, а именно - пристрастен.
Обожавам да се наливам до 1 през нощта и да обикалям форумите като стар професионален трол. Не като онези, платените - ами истинска гад, който може да те накара да крещиш на живо с провокациите си. Само че аз съм от другата страна - мразя червените, кафявите, религиозните и маргиналните. А еко- био- и веге- фанатиците пък така ме мразят, че един от тях ме заплашваше, че ще ме "намери".
Обожавам да се наливам до 1 през нощта и да играя компютърни игри.
Обожавам да ливна едно още на обяд, ей така - за храносмилане. Но,
Anyway. Това не е важно. За това е в сиво.
Пропуших на 14-ти Февруари, 1989-та. Баща ми беше много разочарован когато разбра.
Пропих пролетта на 1987-ма (2 години и половина по-рано). Баща ми изглежда му беше все едно, че си пийвам с приятели понякога.
Все пак той също пушеше и пиеше по това време.
Когато отказа цигарите, започна наистина да ме тероризира за пушенето ми.
Но пак нямаше нищо против да ковна една бира със скарата, която толкова добре приготвя.
15-годишен може да си пийва, но не бива да пуши ("Махай я тая гадост!"), и на принципа "Тийнейджърите правят обратното на това което им казваш" продължих да си пуша по 2-3 пакета "Мелник" всеки божи ден, чак до 4-ти Февруари 2000-та, когато смачках последният фас, просто защото АЗ ВЗЕХ РЕШЕНИЕ да спра да пуша.
С алкохола обаче не стоят така нещата. Когато баща ти пие, кефи се когато седнете на маса да си пийнете и му харесва да ти долива и да ти реже мезенца - пиеш, чак ушите ти пращят. На моменти дори се дърпаш и викаш "Стига, пихме достатъчно", но нали това е форма на социализиране с баща ти, който виждаш 2 пъти в годината след като сте се скарали и вече не живееш в дома му?!
Пиеш.
Не се дърпаш.Знаеш, че цирозата ще го съсипе и убие, но пак му правиш комания.
Знаеш, че и ти имаш проблем с пиенето и пак пиеш. Защото чашката е социална. Дава ти дар слово. Помага ти да се отпуснеш, разголиш и да помогнеш на човека срещу тебе да се отпусне и да говори.
Неща, които не казваме на много хора. Защото сме трезви.
Алкохолът не ти е приятел!
Алкохолът е к*рва!Защо?
- Помага ти да се отпуснеш в края на деня.
- Разголва те и говориш неща, които не бива да споделяш с никого.
- Качествения е скъп, евтиният ще те разболее и мирише лошо.
- Рано или късно, ще те вкара в гроба.
- Срамуваш се, че го ползваш, но имаш нужда от него.
- Много приятно се спи след консумация.
- ВСИЧКИ ти казват, че имаш проблем - но на теб не ти пука, докато можеш да си плащаш.
- Не си признаваш, че имаш проблем, защото ти харесва.
- Готов си да съсипеш едно добро приятелство, само и само да можеш да продължиш необезпокоен да правиш каквото обичаш.
- Готов си да си дадеш последните пари, но да не се лишиш.
- Прави те асоциален към другите, които нямат твоят проблем,
- ... но пък те събира с хора, които имат същият проблем.
Не знам дали изредих всичко общо между алкохола и к*рвите, но 13-та точка както я замислях, щеше да прозвучи наистина фатално. Не знам и дали следващата асоциация е правилна, но ще се опитам.
Представи си човек, който обича леките жени. Би желал да пробва Германка, Финландка, Тайландка, Французойка, Рускиня, Черна, Бяла, Жълта, Блондинка, Брюнетка, Рижа. Позите, тройките, групите, суинга ... няма да продължавам да изреждам, защото няма смисъл.
Представи си и човек, който обича алкохола - Сливова, гроздова, крушова, смокинова, плодова, БАНАНОВА, компотена, мармаладена, самогон, водка, уиски ...
Избора е огромен и не искаш да спираш, докато не опиташ абсолютно всичко.
Така съм и аз.
Изкарвам достатъчно пари и мога да си взимам веднъж месечно скъп алкохол, ей така - за кеф. Да се почувствам "бял човек". Проблема ми е, че не се ограничавам с "една чашка" а пия докато ми се приспи. После си лягам... Просто много обичам да пия. Сигурно е генетично.
Миналият месец си внесох чрез колега, истинско финландско Minttu. МНОГО приятен алкохол. Мези се с шоколад. Благодаря на виртуалните ми съпруги Karu и Neri, че ми го препоръчаха.
Седмица по-късно си взех оригинален френски Pastis. "Модерна мастичка", ако трябва да съм напълно честен.
После се чудих, дали да не си внеса още Minttu и да ги пробвам смесени. Един малко по-скъп и по-силен коктейл "Облак".
3 седмици по-късно се чудех, защо още не съм пил Dimple. (Защото е скъпа к*рва, за това!)
И осъзнах, че всъщност мога още 20 години да си намирам основания да продължа да пия, докато не ударя дъното. Представих си, как "седя с местните отпадъци сутрин пред магазина с патронче "Пещерска" пърцуца" или още по-красиво - "неизкъпан и брадясал с евтин фас между пръстите и пластмасова чашка с нещо съмнително вътре". Опротивя ми.
Basta.
Между рожденият ден на моят най-близък приятел и моят рожден ден правя едно "пролетно почистване", при което не пия изобщо и се храня малко по-умерено.
Реших тази пролет да не правя почистване.
Реших просто да спра.
Преди алкохола да ме спре.
Затуй, наздраве!
(За последно)
п.п. Моля да ме извинят приятелите, с които ще поразредя малко контактите си заради решенията които взeмам. Така трябва. Някой ден ще ме разберете.
