Как да се борим с ревността при отворена връзка (част 2)

(...продължава от част 1)

Добавянето на нов човек към връзката е като раждането на ново бебе.

Ревността винаги е най-интензивна веднага след като единият партньор започне нова връзка и обикновено се успокоява с времето. Новият романс раздрусва всичко в живота ви, включително настоящата ви връзка. Използвам аналогията, че добавянето на нова връзка към съществуващата е много подобна на раждането на ново дете в семейството.
Докато това може да донесе много радости и емоции, вие все пак добавяте нов човек към семейството и това може да промени динамиката на връзката ви. Както с новите деца, това ще промени изцяло графика ви, начина ви на живот, и ще погълне много от енергията ви, както и ще увеличи значително нивото на стреса в живота ви. И като с новите деца, новата връзка има непознати качества и е невъзможно да се предвиди как ще промени житейският ви опит и какви интензивни чувства ще предизвика.
Както с новите бебета, гъвкавостта и желанието да се отворите към изцяло нови неща е ключово към успеха в адаптирането към новата връзка.
В началото на новата връзка, обикновено чувствата на страх от загуба и изоставяне са във върха си. Същото толкова некомфортни са чувството на страх от неизвестното и страха от промяна. Както една жена беше казала:
- Просто не се знае на къде ще тръгнат нещата от тук нататък.
След като драмата от новият романс постепено утихва към по-поносими и ясни параметри, повечето хора се успокояват и осъзнават, че това няма да е фатално за връзката им.
За това, ако вие сте партньора който започва нова връзка, винаги е добре да успокоите половинката си, чрез ясна комуникация, че сте напълно решени да останете заедно с нея/него.

Дисбаланса може да предизвика ревност.

Една нова връзка може драматично да промени баланса на досегашната. Особено в триъгълник, където едната личност има двама партньори а другата само досегашният. Може да се получи ненужна конкуренция и страдание.
Това може да бъде избегнато, като се стимулират и трите страни ясно и открито да обсъждат нуждите си и да се договарят така, че да е честно за всички.
Човекът с двама партньори трябва да се отдръпне назад и да отделя достатъчно време, внимание, присъствие и секс. Ако някой използва позицията си, за да наруши баланса, другите двама трябва да обединят усилията си, за да променят поведениято на партньора си веднага, преди да ескалира в конфликт или да бъдат манипулирани да се настройват един срещу друг.
Никой не трябва да се чувства ненужен в отворена връзка. Има достатъчно любов за всички.

Фобия-моделът за справяне с ревността.

Науечете се да приемате ревността като нормален, но доста преувеличен отговор на емоцианално заредени промени в живота ви.
Често използвам фобия-модела за да помогна на мои клиенти да се справят с чувството на ревност. Например, ако някой се страхува от височини, терапевта ще установи точно кои ситуации го плашат и ще се опита да направи тези ситуации поносими.
Когато човек е изложен на страховете си от високо, трябва да опита първо с няколко стъпала нагоре, после цяло стълбище и накрая да вземе асансьора и евентуално да изкачи някой връх.
Като използваме излагането на човек на собствените му страхове в контролирана обстановка, след време той свиква и бавно ги превъзмогва.
За да се справим с ревността, моля клиентите си да обяснят "коя точно ситуация" е причината да изпитат ревност.

Например: Сюзан се почувствала много зле, когато съпруга и Бил останал с преспиване при любовницата си Рейчъл, а Сюзан се чувствала самотна цяла нощ в спалнята им. Бил се сгъласил да се прибира всяка нощ, докато му е позволено да се вижда няколко вечери с Рейчъл. След месец Сюзан почувствала, че вече не изпитва толкова силна ревност и го оставила да има една нощ седмично с Рейчъл. После преминали на две-три нощи и Сюзън изпитала единствено ревност когато Бил сглупил да си направи уговорка за среща с Рейчъл за рожденият ден на Сюзан. В процеса, Рейчъл се опитвала да бъде максимално гъвкава с исканията на Сюзан и се съгласила, че е нужно съдействието на Сюзан, за да може отворената връзка да продължи нормално без конфликти.

Пак пример: Джим и Джоан са женена двойка. Джоан се срещала с Рут. Тъй като Джоан никога не се е срещала с жена до момента, Рут си мислела, че тя ще зареже всичко и ще се върне в комфорта на брака си. Поради тази причина Рут поискала от Джоан повече време заедно и Джим започнал да се дразни и ревнува когато Джоан се съгласила.
Пред лицето на двама ревниви партньори, Джоан трябвало да предприеме мерки и се съгласила на брачен съветник.
В разговора помежду им се съгласили, че Джоан ще има на разположение 2-3 нощи през седмицата, но всяка вечер ще звъни на Джим да провери дали не се чувства самотен.
Джим се съгласил на тези условия и сам предложил след шест месеца Рут да се пренесе в дома им и Джоан да намери баланс във времето между партньорката и съпруга си. Въпреки че не се почувствал готов на шестият месец и поискал малка отсрочка, три месеца по-късно, ревността му утихнала до степен да я приеме в дома си.
Въпреки че е важно всички да знаят очакванията си и да проявяват разбиране, също така е важно, всеки да получи достатъчно време да се адаптира към промяната и ако събитията се движат с по-бърз ритъм от комфортният, да бъде дадено време за адаптация. В противен случай, може да се създаде паника и неизбежен конфликт, в който някой от партньорите ще се откаже и оттегли.

Визуализирайте "спусъците" на ревността

Затворете очи и си представете партньора си започващ нова връзка с някого. Независимо дали е някого с когото се виждат или напълно въображаема личност.
Наблюдавайте развитието както се гледа видео. Представете си първата им среща, началната "искра" в очите, която показва интерес, първата им излизане заедно, кино, вечеря, прибиране заедно в дома на единият от тях, събличане, секс, преспиване до сутринта и събуждане. После си представете вашият партньор, който се прибира в дома ви. Неговото честно обяснение, с кого е прекарал вечерта, какво е отношението му към вас и какво изпитвате вие към ситуацията.
Натискайте въображаема "пауза" на всяко място на което изпитвате неудобство или страх. Опитайте се да анализирате какво точно ви плаши в сцената и какви са чувствата ви. Притеснение? Страх? Отвращение?
Повечето хора с изненада установяват, че представяйки си партньора в друга връзка до голяма степен е безобидно, но има различни "спусъци", които ги карат да губят самообладание. Те са различни за всеки.
Например: Една жена установила, че в по-голямата част от "видеото" изпитвала дори леко удоволствие и възбуда, но сериозно се вбесила от мисълта, че партньора и е в ТЯХНОТО легло с друга. Бързо постигнала споразумение с него това никога да не се случва и да бъде с други жени извън дома им, като това и дала достатъчно смелост да му разреши да излиза с други.
Друг пример: Гей мъж не изпитвал неудобство да визуализира партньора си в контакт с друг, но изпитвал силен гняв от сцена, в която партньорът му прави орален секс на друг. Той смятал фелациото за изключително личен акт, запазен само за тях двамата.
Пак пример: Жена неизпитваща никакво неудобство от визуализацията (за нейна изненада) стигнала до сцената в която партньора и говори с друга за чувствата и емоциите си. Не изпитвала никаква заплаха от секса, но се паникьосала от идеята, че той може да споделя чувствата си с друга.
Когато установите кой точно е спусъка на ревността ви, можете лесно да погледнете нещата в перспектива. Устабновявайки, че ревнувате от само една малка частица от картинката, можете да доведете ревността си до съвсем поносима за преглъщане договорка между вас и партньора ви.
Като стигнете до заключение, кой е "спусъка" имате два основни избора:
1. Можете да се договорите с партньора си за да избегнете потенциалното усложнение, което ще създаде натискането на "спусъка" или
2. Можете да ползвате Фобия-модела и да започнете да се изглагате на ситуации, в които страховете ви се изпълняват (частично, а после напълно) в контролирана обстановка. в която все още да имате контрол над събитията и да кажете "Не го прави отново" или "Спри!", докато изпитате достатъчно смелост да го разрешите и да продължите нататък.
Необходими са доста опити и грешки в процеса и всяка ситуация е индивидуална. Ревността може да провокира много силни чувства и непредвидими емоции. За това е добре да сте внимателни с чувствата си и тези на партньора си и да не очаквате незабавно да настъпи промяна. Опитайте се да проявите разбиране към чувствата и нуждите на всеки участник в отворената ви връзка и положете усилие да извлечете максималното от ситуацията за всекиго. А ако вие сте инициатора на отварянето, постарайте се дадете всичко от себе си, за да задоволите чувствата на всички.

Цените и ползите от анализа на ревността.

За да сте част от не-моногамна връзка е необходимо да се разтегнете до степен да толерирате известно количество дискомфорт, поемане на рискове и несигурност. Особено в началото.
Докато ревността може да бъде парализиращо чувство в началото, обикновено баланса от "болка" към удоволствие се измества във обща полза с времето. Новото доверие между партньорите, когато е нужно да се установят определени "параметри" на връзката надвива чувствата на несигурност и безпокойство.
Ако откриете, че вие или партньора(ите) ви не сте в състояние да се преборите с ревността си сами, помогнете си с външен човек.
Да проведете дълъг разоговор с приятел, който ви разбира и подкрепя може да ви даде свежа перспектива и честна обратна връзка от лице неучастващо директно във връзката ви.
Присъединяване към групи за взаимопомощ също може да помогне, тъй като други хора може да са преборили същата ситуация преди вас.
Консултациите разбира се, също са вариант за хората, които са готови да ги посетят. Самата обстановка и безпристрастен съветник който да посредничи помага сама по себе си.

Дори и в такива случаи, някои хора се чувстват съкрушени от страха и несигурността в една не-моногамна връзка. Може да решат, че това не си заслужава усилията и да поискат да се върнат към моногамност или да се оттеглят от връзката си.

Първите 6 месеца на промяната обикновено са най-трудни и ако връзката ви оцелее през това време, повечето работа вече е свършена и е зад гърба ви. Наслаждавайте се, защото с времето става само по-лесно и по-приятно за всички.

---

Накратко за автора:

Kathy Labriola provides low-fee counseling for individuals, couples, and groups. She has extensive experience assisting people with the challenges of non-traditional relationships, health problems and disabilities, HIV/AIDS, sexual orientation crises, political activism, and class struggle. She also facilitates discussion and support groups on open relationships, health and disabilities, and political activism and burnout. For further information, or to receive free educational pamphlets, call (510)464-4652.

Kathy Labriola
Counselor/Nurse
1307 University Avenue
Berkeley, CA 94702

Как да се борим с ревността при отворена връзка

Споделено от Kathy Labriola, брачен съветник.

(преведено от тук с разрешение на авторката)

В моята практика на съветник работя с много хора, които са решили да отворят връзката си. Да имат повече от един интимен партньор. Най-голямото препятствие пред създаването на успешна отворена връзка е ревността. Независимо колко мъдри си мислим, че можем да бъдем - повечето от нас изпитват ревност ако нашият партньор или съпруг има връзка с още някого. Малко индивиди не изпитват ревност изобщо и те или са по-еволюирали от нас, другите смъртни или са патологично безчувствени и не живеят в реалността изобщо. Винаги съветвам хората да се отнасят към ревността като даденост. Знайте, че тя ще дойде и бъдете готови със стратегия за минимизиране на щетите.

Ревността не е изолирана емоция а цял пакет емоции.

Повечето мислим за ревността като за единична емоция, но всъщност това е цял пакет чувства, които просто вървят заедно. Тя може да се прояви като гняв, страх, болка, предателство, тревожност, възбуда, тъга, параноя, депресия, самота, завист, чувство на безсилие или недостатъчност, чувство на изолация. В помощ на двойките е да индентифицират точната смес от чувства, които изпитват когато ревността се намеси в живота им. Разлагането на ревността на компоненти е първата стъпка към овладяването на проблема. Винаги ли е същото или тази "смес" се променя в зависимост от ситуацията?
Например: Една жена отбелязала, че нейната ревност е 50% страх, 20% гняв, 20% чувство на безсилие и 10% чувство за предателство. Когато обаче помолила партньора си да я увери, че още я обича и той потвърдил, гнева и предателството изчезнали и нейната ревност намаляла, защото основното оставащо чувство било страх, който тя по-лесно може да обсъди с партньора си и да намерят начин да го намалят.

Ревността е основно "страх".

Важно е да се разбере какво е ревност и какво има в нея. Ревността е страх - страх от непознатото и страх от промяната, страх от загубата на контрол над връзката ви, страх от раздяла и загуба на партньор и страх от изоставяне. Тя е отражение на на нашите собствени чувства на несигурност и нашето собствено чувство за себсестойност. Притеснение за качествата ни в леглото и съмнения за нашата "желаност".

Зад всяко чувство на ревност има емоция която е много по-значима от самата ревност. Зад всяка ревност има непокрита потребност или дълбок страх, че нашите нужди няма да бъдат удовлетворени. Разпознаването на тези страхове е ключът към обезсилването на чувството за ревност и намаляването на силата му. Ревността е просто пръст, който посочва към страховете и нуждите от които се страхуваме.

Когато ревността се нанесе във връзката ни, древната част от праисторическите ни мозъци активира стрес хормони защото чувстваме, че нашето оцеляване е застрашено.

Когато изпитвате ревност, задайте си следните въпроси:

• От какво всъшност се страхувам?
• Какво е нужно да направя, за да се почувствам в безопасност?
• Какво е най-лошото което може да се случи и колко е вероятно?

Някои житейски примери:

Джесика вярвала в отворени бракове, но станала побъркващо ревнива когато съпругът и Джон започнал да се среща интимно с Карол. По време на консултациите станало ясно, че Джесика вече се е чувствала самотна и пренебрегната, защото Джон се е посвещавал на работата си и не и е отделял достатъчно време и достатъчно секс. Зад ревността и седели чувства на неудовлетвореност и самота, както и недостатъчно чувство че е обичана от съпруга си. След като Джон започнал да отделя повече време заедно с Джесика и интимността им нарастнала, чувството и на ревност на практика се изпарило.

Кейт и Пеги са две бисексуални жени с дългогодишна връзка. Пеги станала много ревнива, когато нейната любовница започнала интимна връзка с мъж. По време на консултациите Пеги осъзнала, че се чувства несигурна за отношението на Кейт към връзката им. Зад нейната ревност седял смазващият страх от изоставяне и загуба, както и страха че Кейт ще я изостави в полза на този мъж. В консултациите, Кейт уверила Пеги, че е напълно посветена на нея и така тя успяла с времето да приеме връзката на Кейт с нейният любовник.

Грег имал много забежки извън брака си, но когато неговата жена започнала да се среща след фитнес сесиите с мускулест и доста по-млад мъж от него - той станал много ревнив и заплашил с развод. По време на консултациите той признал, че се чувства стар и нежелан и усещал заплаха от младият мъж. Тя уверила мъжа си, че още го обича и все още изпитва влечение към него. Зад ревността на Грег седял страха че съпругата му ще се откаже от сексуалният им живот заедно, както и неговото чувство за несигурност, немощ и неатрактивност идващи с възрастта.

Джордж и Марша живели заедно много години, но били на границата на скъсване когато Джордж започнал да се среща с Барбара. След няколко консултации Марша осъзнала, че чувства ревност само когато Джордж среща Барбара през уикендите. Марша поискала от него да резервира уикендите си само за нея и само да се вижда с Барбара по време на делничните вечери. Тази странична връзка разстройвала графика и за почивка и разтърсила чувството и за сигурност. Малко след като подсигурила уикендите си със Джордж, ревността и намаляла. След няколко месеца се почувствала достатъчно сигурна и спокойна, че да разреши на Джордж по една вечер от уикенда и график, който не пречи на никого.

Боб и Петер са двама млади гей мъже в динамична връзка. Боб искал повече секс и Петер му казал да ходи до обществените бани и да прави случаен секс с други мъже, но всъщност се разгневил и станал резервиран когато Петер реализирал предложението и станал още по-неотзивчив за правене на секс помежду им. По време на консултациите, Петер казал, че се притеснява че Боб може да прави незащитен секс и да изложи връзката им на сексуално предавани зарази (СПИН, по-специално). Съгласили се да се тестват и двамата и направили ясно споразумение помежду си винаги да ползват защитни средства. След това ревността му намаляла до такава степен, че го разпитвал за сексуалните му "похождения" и използвал историите за възбуда преди секс между тях двамата. Ефективно постигайки по-добър сексуален живот във връзката им.

Сара, бисескуална жена, обвързана с Дейв, хетеросексуален мъж. Дейв станал интимен с Хелен, която много го ревнувала от Сара и поискала той да я напусне в нейна полза. Сара разбирала чувствата на Хелен и за това дала идеята на Дейв да бъде по-често с Хелен, за да се чувства по-спокойна. Също така и позвънила, за да я увери, че иска да ѝ съдейства по такъв начин, че нещата между трима им да се получат. След няколко месеца Хелен постепенно започнала да се успокоява и престанала с изискваният към Дейв за повече време, обвързване и внимание.

Бет и Марк се съгласили на отворена връзка, но Бет била много ревнива, когато Марк и разказал, че иска да бъде със Жанет, но му трябва време заедно с нея за да види как ще потръгнат нещата преди да  станат интимни. Бет познавала Жанет и се съгласила, че вкуса му е отличен и дала съгласието си но през първите няколко вечери и било ужасно трудно. Не можела да спи и се чувствала много несигурна в бъдещето но изчаквала и подтискала чувствата си, за да му даде време. В процеса ревността и намаляла, защото тя все още имала чувството на контрол (всичко се случвало с нейното съгласие и активната и подкрепа). Така щетите били минимални.

Ревността се захранва от вярванията ни

Нашето общество е пристрастено към основни вярвания относно връзките които гарантирано създават ревност дори и в най-приспособимите хора. Повечето от нас са абсорбирали тези вярвания без изобщо да го осъзнават. Опровергаването им вътре в нас самите е единственият и най-добрият начин да дадем "на късо" чувството за ревност.

Задайте си сами въпроса в колко от тези неща наистина вярвате и до колко. Преценете дали сте 10, 50 или 90% съгласни с тези вярвания и до колко можете да отбележите прогрес над отричането им:

Вярване #1

Ако партньора ми наистина ме обича, той/тя няма да има сексуално влечение към никого другиго.

Това вярване означава, че вие си мислите, че секса между вас и партньора ви е право-пропорционален на любовта между вас. Както и, че ако вие изпитвате влечение към други - това означава, че не обичате партньора си (винаги мислете двустранно, не сте сами все пак). Както и, че количеството любов е обратно-пропорционално на влеченията ви към други хора.

Като го разбиете и анализирате, това е очевиден абсурд. Все едно да кажете, че когато ви се роди второ бебе, първото ще го обичате по-малко.

Вярване #2

Ако партньора ми е щастлив с мен и аз съм добър партньор/ка, любовник/ца и т.н. - моят партньор/ка ще е толкова удовлетворен от мен, че няма да иска никого другиго.

Това вярване е още по-коварно. При първото вярване, поне можете да обвините партньора си че не ви обича достаъчно. Това вярване обаче ви кара да мислите, че ако партньор/ката ви е привлечен от някого, то това задължително е ваша грешка, че не сте били перфектният любовник/ца. Ако наистина вярвате, че вие сте неадекватни и за това половинката ви "кръшка" - сами виждате как това може да се превърне в ОГРОМНА причина за ревност.

Вярване #3

Невъзможно е да обичаш истински повече от един човек.

Това схващане е на базата на "минимално допустимото количество" в любовта. Схващането, че "любов" е ограничен ресурс, който може да е достатъчен само за двама човека. Има само малко и едва е достатъчна. Следователно, щом половинката ми обича още някого, то автоматично не обича достатъчно мен. И имайки предвид, че във всяка зряла връзка има чувство за несигурност, области които не са достатъчно добре реализирани помежду ви и не получавате достатъчно Време/Любов/Страст/Секс/Поддръжка - хората се плашат, че може да получават още по-малко ако партньора им изпитва любов към други.

Тъй като тези вярвания са с нас от векове и са почти "първичен страх", отнема много време да бъдат неутрализирани и превъзмогнати. Първото вярване изразява дълбок страх от необичане и изоставяне а второто - несигурност в самите нас и страх, че не сме "достатъчни" или заслужаващи любов, а пък третото е страх/глад от липса на внимание и любов. Поради това - изпитвайте съпричастност към себе си и чувствата на партньора си докато работите над тези вярвания и постепенно ги заменяйте с нови вярвания. Подкрепяйте партньор/ката си и се поддържайте в начинанието си да отворите връзката си.

Вместо тези три вярвания, опитайте тези и преценете дали ще сработят за вас:

Ново вярване #1

Партнор/ката ми ме обича достатъчно и вярва във връзката ни. Разширяването на връзката ни с други хора ни обогатява и ни помага да затвърдим вместо да рушим връзката си.

Ново вярване #2

Връзката ни е толкова стабилна и споделена, че можем да я споделяме и с други хора. С партньор/ката ни си вярваме до толкова, че връзката ни с други хора няма да разруши спойката между нас.

Ново вярване #3

Има достатъчно любов за всички по света. Да обичаме повече от един човек е избор който може експоненциално да разшири умението ни да обичаме и да бъдем обичани.

Фактът, че ни е толкова трудно да схванем нови вярвания и ни изглеждат смешни на пръв поглед само показва как старата парадигма относно любовта и връзките между хората са вплетени в нас от обществото.

Но също така и подчертава важността да бъдат опровергани, ако искаме да се наслаждаваме на спокойна отворена връзка. Без ревност.

Не дължиш нищо на никого!

Много житейски избори. От тези "какво" правим, до тези "с кого" го правим с обект на критика или обсъждане от околните.

Роднини, приятели, познати, колеги и дори напълно непознати хора.

Много от мненията могат да променят начина ни на живот или начина по който общуваме с другите.

Понякога ние си правим труда "да се обясняваме" на другите.

Истината е, че не дължите обяснение на никого за нищо.

1. Не дължите обяснение за съжителството си.

Дали сте с бивш, бивша, настояща, дали се мъкнете по хотели и бунгала с непознати - не дължите обяснение на никого. Това че живеете с някого си е лично ваша работа. ВИЕ знаете, че живеете заедно и защо сте заедно. Как и защо - не е работа на другите да знаят.

2. Не дължите обяснение за приоритети ви в живота.

Имате си собствени идеи какво ще ви направи щастливи, независимо дали сте сами или с избраника си. Тъй като всички хора сме различни - приоритетите ни също са различни. Различни неща са стойностни за нас, различни са и мечтите ни. Вашите лични приоритети са си ваша работа. Не дължите обяснение защо купувате "Ролекс" на гаджето си а нямате пари за нови обувки. Това си е лично ваша работа.

3. Не дължите никому извинение ако не съжалявате истински.

Ако не съжалявате за постъпката си, ако мислите че някой си е заслужил лошо отношение за вас или изобщо не ви е изтрябвала прошката му - не е нужно да хабите думи, за да му осигурите душевен комфорт. Още по-малко в случаите в които не сте били изслушани или разбрани.

4. Не дължите обяснение ако имате нужда от малко време насаме.

Дори да звучи "грубо", "асоциално" или "отчуждаващо" - когато откажете среща или не се натискате да се виждате с някого - не дължите обяснение. Имате нужда да прочетете книга, да се разходите в дъжда, да отидете някъде далеч от хора, за да си проясните главата - кажете го директно и не се обяснявайте. Поемете с увереност накъдето ви влече и не давайте на другите да ви спират.

Вие сте най-добрият си приятел.

5. Не дължите на никого съгласие с религиозните му убеждения.

Всеки си има собствена камбанария. Няма нужда да кимате в съгласие заради това че някой харесва Ханука, друг Коледа, трети Рамазан.

Ако не споделяте убежденията му - кажете му че си губите взаимно времето и не сте съгласни с него. Няма нужда да подтискате собствените си убеждения или тези на околните. По-добре е да се изкажете против или да се съгласите, че сте различни отколкото да трупате недоволство и да си губите времето в убеждаване кой е създал света и кой има повече право над всичко.

6. Не дължите съгласие.

Казвайте "Не" когато не сте съгласни. Най-успешните хора се научават да казват "не" на всичко което не им е приоритет и следват себе си, вместо другите.

Уважавайте мнението на другите, но вежливо им отказвайте ако е в разрез с вашето.

7. Не дължите никому обяснение за външният си вид.

Може да сте едри, кльощави, ниски, високи, да прикривате нещо зад друго нещо, да подчертавате нещо пред друго нещо - вашето лице си е ваша работа.

Самооценката ви и вътрешният ви мир са много по-важни от фасадата. Ако човек ви преценява по дрехите - най-вероятно не си заслужава усилията да му обяснявате каквото и да било.

8. Не дължите обяснение за начина си на хранене.

Дали имате здравословни проблеми или просто обичате определени храни които някой смята за нездравословни - отново - това си е ваш избор.

За вкус и цвят не се спори. Ако някой ви критикува за какво ядете - изяжте и него.

9. Не дължите обяснение за сексуалният си живот.

Това до кого заспивате след като изръмжите доволно във възглавницата си е ваша работа.

Дали имате брак или не - също си е ваша работа.

Дали предпочитате грубо или нежно - ако не планирате да правите секс с точно този човек - какво изобщо му влиза в работата ...?

10. Не дължите обяснение нито за избора на кариера, нито за поставянето на кариерата пред личните си избори.

Понякога работата ни осигурява поминъка и неглижираме семейството.

Понякога отоговорностите пред семейството не разрешават да работим работата която обичаме.

Отново - това си е лично наша работа и не дължим обяснение кое е първо - яйцето или кокошката.

11. Не дължите обяснение за политическите си пристрастия.

Това е право на убеждения, приоритет и избор. Ваши лични убеждения.

Ако някой не може да приеме убеждениятва, приоритетите и избора ви - това си е негова догма, не е ваша.

12. Не дължите обяснение защо (все още) не сте женен/омъжена.

Вашият живот, вашият дизайн, вашите приоритети (виж по-горе).

13. Не дължите "среща на кафе" на никого, ако не желаете.

Може да получите много вежлива покана или открита свалка от колега или познат. Това че са приятни или питат вежливо не ви задължава да "излезете на среща". Ако не виждате смисъл в срещата - откажете вежливо.

14. Не дължите обяснение за избора на партньор(ка).

Винаги ще има хора, които ще си навират носа в чуждите работи. "Не сте един за друг", "Той не е материално осигурен", "Не си пасвате като характери".

Дали сте "перфектната двойка" в очите на другите - отново - си е лично техен проблем. Не е нужно да убеждавате никой друг освен избраника си - дали и защо трябва да сте заедно.

15. Не дължите нищо на миналото.

Единственото което можете да вземете със себе си от миналото е поука и спомен.

Не можете да се върнете да изживеете миналото още веднъж.

И не сте тръгнали натам.

Гледайте напред.

Винаги.

--
Материала е адаптиран от тук: http://www.lifehack.org/articles/communication/15-things-you-dont-owe-anyone-all-though-you-think-you.html

(С разрешение от автора Дейвид К. Уилиам)

Краят на една (пиянска) история.

Пресвета Дево, колко пукница съм изпоркал през живота си!

Не познавам човек, който е по-пристрастен към алкохола от мен.

Не зависим, а именно - пристрастен.

Обожавам да се наливам до 1 през нощта и да обикалям форумите като стар професионален трол. Не като онези, платените - ами истинска гад, който може да те накара да крещиш на живо с провокациите си. Само че аз съм от другата страна - мразя червените, кафявите, религиозните и маргиналните. А еко- био- и веге- фанатиците пък така ме мразят, че един от тях ме заплашваше, че ще ме "намери".

Обожавам да се наливам до 1 през нощта и да играя компютърни игри.

Обожавам да ливна едно още на обяд, ей така - за храносмилане. Но, 

Anyway. Това не е важно. За това е в сиво.

Пропуших на 14-ти Февруари, 1989-та. Баща ми беше много разочарован когато разбра.

Пропих пролетта на 1987-ма (2 години и половина по-рано). Баща ми изглежда му беше все едно, че си пийвам с приятели понякога.

Все пак той също пушеше и пиеше по това време.

Когато отказа цигарите, започна наистина да ме тероризира за пушенето ми.

Но пак нямаше нищо против да ковна една бира със скарата, която толкова добре приготвя.

15-годишен може да си пийва, но не бива да пуши ("Махай я тая гадост!"), и на принципа "Тийнейджърите правят обратното на това което им казваш" продължих да си пуша по 2-3 пакета "Мелник" всеки божи ден, чак до 4-ти Февруари 2000-та, когато смачках последният фас, просто защото АЗ ВЗЕХ РЕШЕНИЕ да спра да пуша.

С алкохола обаче не стоят така нещата. Когато баща ти пие, кефи се когато седнете на маса да си пийнете и му харесва да ти долива и да ти реже мезенца - пиеш, чак ушите ти пращят. На моменти дори се дърпаш и викаш "Стига, пихме достатъчно", но нали това е форма на социализиране с баща ти, който виждаш 2 пъти в годината след като сте се скарали и вече не живееш в дома му?!

Пиеш.

Не се дърпаш.

Знаеш, че цирозата ще го съсипе и убие, но пак му правиш комания.

Знаеш, че и ти имаш проблем с пиенето и пак пиеш. Защото чашката е социална. Дава ти дар слово. Помага ти да се отпуснеш, разголиш и да помогнеш на човека срещу тебе да се отпусне и да говори.

Неща, които не казваме на много хора. Защото сме трезви.

Алкохолът не ти е приятел!

Алкохолът е к*рва!

Защо?

1. Помага ти да се отпуснеш в края на деня.
2. Разголва те и говориш неща, които не бива да споделяш с никого.
3. Качествения е скъп, евтиният ще те разболее и мирише лошо.
4. Рано или късно, ще те вкара в гроба.
5. Срамуваш се, че го ползваш, но имаш нужда от него.
6. Много приятно се спи след консумация.
7. ВСИЧКИ ти казват, че имаш проблем - но на теб не ти пука, докато можеш да си плащаш.
8. Не си признаваш, че имаш проблем, защото ти харесва.
9. Готов си да съсипеш едно добро приятелство, само и само да можеш да продължиш необезпокоен да правиш каквото обичаш.
10. Готов си да си дадеш последните пари, но да не се лишиш.
11. Прави те асоциален към другите, които нямат твоят проблем,
12. ... но пък те събира с хора, които имат същият проблем.

Не знам дали изредих всичко общо между алкохола и к*рвите, но 13-та точка както я замислях, щеше да прозвучи наистина фатално. Не знам и дали следващата асоциация е правилна, но ще се опитам.

Представи си човек, който обича леките жени. Би желал да пробва Германка, Финландка, Тайландка, Французойка, Рускиня, Черна, Бяла, Жълта, Блондинка, Брюнетка, Рижа. Позите, тройките, групите, суинга ... няма да продължавам да изреждам, защото няма смисъл.

Представи си и човек, който обича алкохола - Сливова, гроздова, крушова, смокинова, плодова, БАНАНОВА, компотена, мармаладена, самогон, водка, уиски ...

Избора е огромен и не искаш да спираш, докато не опиташ абсолютно всичко.

Така съм и аз.

Изкарвам достатъчно пари и мога да си взимам веднъж месечно скъп алкохол, ей така - за кеф. Да се почувствам "бял човек". Проблема ми е, че не се ограничавам с "една чашка" а пия докато ми се приспи. После си лягам... Просто много обичам да пия. Сигурно е генетично.

Миналият месец си внесох чрез колега, истинско финландско Minttu. МНОГО приятен алкохол. Мези се с шоколад. Благодаря на виртуалните ми съпруги Karu и Neri, че ми го препоръчаха.

Седмица по-късно си взех оригинален френски Pastis. "Модерна мастичка", ако трябва да съм напълно честен.

После се чудих, дали да не си внеса още Minttu и да ги пробвам смесени. Един малко по-скъп и по-силен коктейл "Облак".

3 седмици по-късно се чудех, защо още не съм пил Dimple. (Защото е скъпа к*рва, за това!) 

И осъзнах, че всъщност мога още 20 години да си намирам основания да продължа да пия, докато не ударя дъното. Представих си, как "седя с местните отпадъци сутрин пред магазина с патронче "Пещерска" пърцуца" или още по-красиво - "неизкъпан и брадясал с евтин фас между пръстите и пластмасова чашка с нещо съмнително вътре". Опротивя ми.

Basta.

Между рожденият ден на моят най-близък приятел и моят рожден ден правя едно "пролетно почистване", при което не пия изобщо и се храня малко по-умерено.

Реших тази пролет да не правя почистване.

Реших просто да спра.

Преди алкохола да ме спре.

Затуй, наздраве!

(За последно)

п.п. Моля да ме извинят приятелите, с които ще поразредя малко контактите си заради решенията които взeмам. Така трябва. Някой ден ще ме разберете.

15 интересни факта за аспирина.

• През 1950-та година, лекарството Аспирин е спечелило световен рекорд за най-продаваното лекарство в света.
• Аспирина е толкова популярен, че всяка година приблизително 3500 материала се изписват за него. (Научни и блогърски, като този ;) )
• Точката на топене за таблетка аспирин е 135 градуса Целзий.
• Аспирина е наричан "Хапче чудо", което лекува много заболявания и всяка година се произвеждат над 100 милиона таблетки.
• С аспирин могат да се третират над 50 заболявания.
• Можете да се предпазите от микро инфаркти и микро инсулти със съвсем малки дози аспирин, който се приема всеки ден.
• Чрез аспирин, можете да предпазите диабетно болни от сърдечни заболявания.
• Свежестта на букет цветя може да се запази, като във вазата поставите таблетка аспирин. Салициловата киселина играе важна роля в защитната система на растенията и ги запазва свежи по-дълго.
• Аспирина е открит през 1897 от немският химик Феликс Хофман (Служител на Байер). Първата субстанция Салицил е била напълно натурална и е добивана от корите на една ниска върба (писал съм материал на Английски относно самото храстче). Дори дъвченето на кората е достатъчно да ви облекчи мигрената.
• Изследване от 2011 доказва, че приема на два аспирина дневно (1000 mg) намаляват риска от рак на дебелото черво с 63% сред хората, които са предразположени към това заболяване.
• Ползването на аспирин за лицева маска, може да подобри цвета на кожата и да го изравни, ако имате петна, лунички и малки тъмни брадавици. Натрошете няколко аспирина в лъжица вода, за да стане лека каша. Нанесете на лицето и оставете за 10-15 минути. Измийте и ще видите разликата веднага.
• Аспирин може да се използва и за облекчение при ухапвания от комари и пчели. Намокрете кожата и втрийте аспирин в засегната област.
• Плуването в хлорирана вода може да наруши цвета на косата ви ако сте със светла коса. За да неутрализирате навлезлият в косъма хлор, който служи като избелващ агент си направете маска за коса от 8-10 аспирина разтворени в половин чаша топла вода. Втрийте с памуче в косата  и изчакайте да подейства 10-15 минути, после изплакнете.
• По време на хиперинфлацията в южна Америка през миналият век, хапчето аспирин е ползвано като разменна монета. Стабилността на цената и търсенето са били доста по-добри от истинската валута.
• Аспирина е много полезен за мозъка, като го предпазва от плака, тромбози и микроинсулти. Препоръчително е всички възрастни хора да приемат аспирин всеки ден, за да запазят паметта си.

5 причини "Защо вече не поправям компютри безплатно".

Съвсем в природата ми е, когато приятел поиска от мен да му преинсталирам операционната система, да му почистя вирусите, да видя "защо нещо не тръгва" - просто да го направя.

Имал съм много такива случаи, дори се е случвало недобросъвестни приятели да ми водят техни приятели да им "оправям" и на тях компютрите.

И понеже съм добра душа, не умея да отказвам (добре, че не съм се родил момиче) - все поправям, оправям, преинсталирам, почиствам и т.н.

Въпреки, че напоследък имам съвсем малко лично време, казвам си го пред всички, че съм много уморен и зает и пак се натискат хората "да им видя" компютъра.

"Basta" егаси!

1. Ако ти счупя компютъра, трябва да ти го поправя за моя сметка!!!

Не, няма майтап. Дал ми някой потрошената си машина да му видя Windows-а и при ваденето на паметта я троша на две. Случва се на всеки. Не мога просто да кажа "ами счупи се, к'во да направя".

Взел съм ти прашната стара машина "работеща", трябва да ти я върна работеща. Не само, че не ти взимам пари за ремонта ами се набутвам 30 лева за "нова" морално остаряла памет, дето я няма на пазара вече.

Чупи - купи.

2. Хората не ценят нещата, които са безплатни!

- Миналият път нали го оправи! Оправи го по същият начин!

- Ученайка ми по бащина линия и дължа услуга, ако можеш да и видиш компютъра, че не може да говори по скайпа с чинка ми от Гинци.

- Ами тука, ако може да ми сложиш един кий логър да следя гаджето какво чати и да и знам паролите за пощата.

Ами не - не може.

Частните детективи струват пари, компютърният сервиз също. Като ти е скъпо - ще си отваряш очите повече.

3. Дай на едно куче храна и то очаква пак да му дадеш.

А мен кой ще ме нахрани? Консултантският ми бизнес изисква да имам време, за да мога да изкарвам.

Не мога само да давам.

Или викате - Имало е прецедент, значи става принцип.

Тук "момчето с компютрите" ще измисли нещо безплатно.

Може. Защото сме приятели. Но не се опитвайте да ме карате да чувствам вина, че нямам време за старият компютъра на леля ви.

... Ние си оставаме приятели.

... Веднъж седмично.

... В неделя.

... В кръчмата.

... Ако не забравите, че сме такива и да се извините с гаджето, жената, децата или ленинският съботник. Сериозно хора. Не ми трябват "приятели", които ме търсят единствено за услуги.

Елате един път с мен на планина ...

4. Даваш му пръст, той ти отхапва ръката...

Обикновено от едно "виждане" на компютъра се стига до:

• 2 преинсталации на операционна система (един Windows и един Linux).
• Периодично чистене на вируси.
• Спасяване на файлове от прецакан твърд диск.
• Гледане на нещо, защо не било работело, а пък някой в няк'в форум бил казал, че "при него работи".

Накрая експертизата ми започва да се недооценява, "приятелят" ми ми казва, че аз нищо не разбирам и някой някъде го "бил пуснал" и "работело" и дали "не съм можел да прочета някъде в интернет" как се прави ...

Ами ... Мога. Взимам приблизително $70 за 1 ден работа, ако трябва да направя порядъчен research на даден проблем, цената при предният ми работодател беше около EUR 30 на час.

Издавам и фактури.

С ДДС.

5. Безплатният труд ми руши реномето.

Когато ми излезе име, че поправям компютри безплатно, става опашка от хора, които искат "само да погледна".

Когато познатите ми казват, "Тук познавам Стоил ще ти оправи проблема, не взима много скъпо" - хората са подготвени и сами набутват 20-тачка, даже се обиждат, когато кажа че е било дреболия.

За протокола: В повечето сервизи взимат 40 лева за консултация на място и отваряне на прашният ви стар компютър. (после цената може да порасте, в зависимост от проблема) Това не означава да ме почерпите 1 бира "някой ден", защото "то моето не се губи".

Означава да се набутате поне 1 бутилка Tulamore Dew.

С ядки.

(Част от идеята за този материал е заимствана от тук http://community.spiceworks.com/how_to/show/1255-warning-5-reasons-why-you-should-never-fix-a-computer-for-free )

**адски транспорт и личните данни.

От известно време СКГТ започна да събира личните данни на хората по доста хитър и неприятен начин.

Изненадата дойде, като ми изтече срока на последната карта и отидох да я подновя.

Имаше опашка от 20 човека за зареждане на карти и всички държаха попълнени доброволно бланки със всичките им лични данни.
(http://www.sofiatraffic.bg/media/uploads/ZAJAVLENIE_SITE_IZDAVANE1.pdf)

Защо доброволно?

Най-евтината карта за 1 линия струва 23 лева "поименна" или 28 лева "анонимна".

А както знаем, ние сме скотове държани на границата на гладната смърт и лесно продаваме свободата си за 5 лева на месец:

	Поименни	Анонимни
Еднодневна -  за всички линии	4.00
Месечна - за една линия наземен транспорт	23.00	28.00
Месечна - за метро (до 31.08.2012 г.)	23.00	28.00
Месечна - за метро (от 01.09.2012 г.)	35.00	42.00
Месечна - за всички линии	50.00	60.00
Тримесечна - за всички линии	130.00	156.00
Шестмесечна - за всички линии	255.00	306.00
Годишна /дванадесет месеца/ - за всички линии	500.00	600.00

"Една от най-важните причини е новата възможност за блокиране на загубена или открадната карта в системата и прехвърляне в нова карта на заредения в нея период или пътувания. За да не се получат злоупотреби при блокиране. Заявлението за блокиране трябва да се подаде от картодържателя, при удостоверяване на самоличността му."

Защо смятам че е неправилно?

(първа уловка) Твърдят че това се прави за наше добро, за да ни върнат картата, ако я изгубим.

Анонимните карти струваха 23 лева. Защо сега струват повече при условие, че:

1. От СКГТ няма да ни ги върнат при загуба. (не полагат допълнителни усилия).
2. Не полагат допълнителен труд за обработване на бланки с лични данни.
3. Не разширяват сървери и бази данни, за да съхраняват повече (лични) данни.

Някаква логика да е по-скъпа? Категорично не!

(Втора уловка) Кондукторите нямат НИКАКВО право да ни изискват личната карта ако се съмняват, че картата сме я откраднали.

Апаратите които носят за проверка, не изписват името на поименната карта а само "Картата нетаксувана" (каквото и да означава това). Пробвал съм с моя карта и с поименна карта на приятел. НЕ ИЗЛИЗА името на собственика.

Освен при загуба на картата, намирането и от съвестен гражданин и предаването и в каса на СКГТ - няма друг/начин тази карта да бъде открита и върната на оригиналният собственик.

Единственото нещо, което го има ОТДАВНА - При блокиране на картата от собственика, тя става неизползваема.

Важеше си до момента за всички поименни карти.

Това може да означава, само едно нещо:

Държавата ни мотивира финансово да си сложим имената до транспортните документи, за да ни следи какво правим.

The big brother.

Защо името ми трябва да бъде обвързано с карта за градски трнспорт?

(В комплект с ЕГН-то ми и номера на личната карта)

За да може полицията да знае къде ходя всеки ден?

А данните НИ защитени ли са от частен детектив с връзки в СКГТ? Много добре знаем каква шуро-баджанащина цари в държавните фирми:

Абе тука един блогър ми дължи едни пари... ще можеш ли да провериш кога се прибира късно вечер от работа с метрото и на коя спирка слиза.

Кой ще ни гарантира 100% неприкосновеност на личните данни, освен в случаите, когато е извършено престъпление и са изискани с ИЗРИЧНА заповед за проверка?

Могат ли да бъдат изтеглени от любопитен хакер или продадени на престъпна групировка крадци, които ще научат в кои дни и часове не сме си в жилището?

ЗАЩО свободата и анонимността ми вече струват 5 лева на месец, при условие, че аз не съм искал да ги дам на никого? Това не е ли форма на държавен рекет?

Трябва да си плащам 60 до 100 лева годишно, за да не давам личните си данни на фирма, която няма смислено обяснение защо ми иска повече пари, без да ми предлага нищо повече като качество и количество на услугата?

Защо ми излиза по-скъпо? За да остана анонимен?

Защото живея сред народ от овце.

Цял свят изръмжа срещу непопулярни законопроекти като ACTA, SOPA и PIPA, защото човек има право на лично пространство, но в нашата мила родина трябва само да ви предложат по-изгодна "далавера" или да ви кажат

"Ами вече така го правим, няма нужда да се съборазяваме изобщо с желанията ви..."

... и вие или ще се втурнете да купувате или ще се примирите, че "Така работи системата".

Кое точно струва 5 лева на месец, което НИ предлагате след 1-ви май!?


Свободата на столичани?



И не е ли редно първо да се инвестира в качеството на услугата, преди да ни взематe повече пари?