Как да се борим с ревността при отворена връзка (част 2)

(...продължава от част 1)

Добавянето на нов човек към връзката е като раждането на ново бебе.

Ревността винаги е най-интензивна веднага след като единият партньор започне нова връзка и обикновено се успокоява с времето. Новият романс раздрусва всичко в живота ви, включително настоящата ви връзка. Използвам аналогията, че добавянето на нова връзка към съществуващата е много подобна на раждането на ново дете в семейството.
Докато това може да донесе много радости и емоции, вие все пак добавяте нов човек към семейството и това може да промени динамиката на връзката ви. Както с новите деца, това ще промени изцяло графика ви, начина ви на живот, и ще погълне много от енергията ви, както и ще увеличи значително нивото на стреса в живота ви. И като с новите деца, новата връзка има непознати качества и е невъзможно да се предвиди как ще промени житейският ви опит и какви интензивни чувства ще предизвика.
Както с новите бебета, гъвкавостта и желанието да се отворите към изцяло нови неща е ключово към успеха в адаптирането към новата връзка.
В началото на новата връзка, обикновено чувствата на страх от загуба и изоставяне са във върха си. Същото толкова некомфортни са чувството на страх от неизвестното и страха от промяна. Както една жена беше казала:
- Просто не се знае на къде ще тръгнат нещата от тук нататък.
След като драмата от новият романс постепено утихва към по-поносими и ясни параметри, повечето хора се успокояват и осъзнават, че това няма да е фатално за връзката им.
За това, ако вие сте партньора който започва нова връзка, винаги е добре да успокоите половинката си, чрез ясна комуникация, че сте напълно решени да останете заедно с нея/него.

Дисбаланса може да предизвика ревност.

Една нова връзка може драматично да промени баланса на досегашната. Особено в триъгълник, където едната личност има двама партньори а другата само досегашният. Може да се получи ненужна конкуренция и страдание.
Това може да бъде избегнато, като се стимулират и трите страни ясно и открито да обсъждат нуждите си и да се договарят така, че да е честно за всички.
Човекът с двама партньори трябва да се отдръпне назад и да отделя достатъчно време, внимание, присъствие и секс. Ако някой използва позицията си, за да наруши баланса, другите двама трябва да обединят усилията си, за да променят поведениято на партньора си веднага, преди да ескалира в конфликт или да бъдат манипулирани да се настройват един срещу друг.
Никой не трябва да се чувства ненужен в отворена връзка. Има достатъчно любов за всички.

Фобия-моделът за справяне с ревността.

Науечете се да приемате ревността като нормален, но доста преувеличен отговор на емоцианално заредени промени в живота ви.
Често използвам фобия-модела за да помогна на мои клиенти да се справят с чувството на ревност. Например, ако някой се страхува от височини, терапевта ще установи точно кои ситуации го плашат и ще се опита да направи тези ситуации поносими.
Когато човек е изложен на страховете си от високо, трябва да опита първо с няколко стъпала нагоре, после цяло стълбище и накрая да вземе асансьора и евентуално да изкачи някой връх.
Като използваме излагането на човек на собствените му страхове в контролирана обстановка, след време той свиква и бавно ги превъзмогва.
За да се справим с ревността, моля клиентите си да обяснят "коя точно ситуация" е причината да изпитат ревност.

Например: Сюзан се почувствала много зле, когато съпруга и Бил останал с преспиване при любовницата си Рейчъл, а Сюзан се чувствала самотна цяла нощ в спалнята им. Бил се сгъласил да се прибира всяка нощ, докато му е позволено да се вижда няколко вечери с Рейчъл. След месец Сюзан почувствала, че вече не изпитва толкова силна ревност и го оставила да има една нощ седмично с Рейчъл. После преминали на две-три нощи и Сюзън изпитала единствено ревност когато Бил сглупил да си направи уговорка за среща с Рейчъл за рожденият ден на Сюзан. В процеса, Рейчъл се опитвала да бъде максимално гъвкава с исканията на Сюзан и се съгласила, че е нужно съдействието на Сюзан, за да може отворената връзка да продължи нормално без конфликти.

Пак пример: Джим и Джоан са женена двойка. Джоан се срещала с Рут. Тъй като Джоан никога не се е срещала с жена до момента, Рут си мислела, че тя ще зареже всичко и ще се върне в комфорта на брака си. Поради тази причина Рут поискала от Джоан повече време заедно и Джим започнал да се дразни и ревнува когато Джоан се съгласила.
Пред лицето на двама ревниви партньори, Джоан трябвало да предприеме мерки и се съгласила на брачен съветник.
В разговора помежду им се съгласили, че Джоан ще има на разположение 2-3 нощи през седмицата, но всяка вечер ще звъни на Джим да провери дали не се чувства самотен.
Джим се съгласил на тези условия и сам предложил след шест месеца Рут да се пренесе в дома им и Джоан да намери баланс във времето между партньорката и съпруга си. Въпреки че не се почувствал готов на шестият месец и поискал малка отсрочка, три месеца по-късно, ревността му утихнала до степен да я приеме в дома си.
Въпреки че е важно всички да знаят очакванията си и да проявяват разбиране, също така е важно, всеки да получи достатъчно време да се адаптира към промяната и ако събитията се движат с по-бърз ритъм от комфортният, да бъде дадено време за адаптация. В противен случай, може да се създаде паника и неизбежен конфликт, в който някой от партньорите ще се откаже и оттегли.

Визуализирайте "спусъците" на ревността

Затворете очи и си представете партньора си започващ нова връзка с някого. Независимо дали е някого с когото се виждат или напълно въображаема личност.
Наблюдавайте развитието както се гледа видео. Представете си първата им среща, началната "искра" в очите, която показва интерес, първата им излизане заедно, кино, вечеря, прибиране заедно в дома на единият от тях, събличане, секс, преспиване до сутринта и събуждане. После си представете вашият партньор, който се прибира в дома ви. Неговото честно обяснение, с кого е прекарал вечерта, какво е отношението му към вас и какво изпитвате вие към ситуацията.
Натискайте въображаема "пауза" на всяко място на което изпитвате неудобство или страх. Опитайте се да анализирате какво точно ви плаши в сцената и какви са чувствата ви. Притеснение? Страх? Отвращение?
Повечето хора с изненада установяват, че представяйки си партньора в друга връзка до голяма степен е безобидно, но има различни "спусъци", които ги карат да губят самообладание. Те са различни за всеки.
Например: Една жена установила, че в по-голямата част от "видеото" изпитвала дори леко удоволствие и възбуда, но сериозно се вбесила от мисълта, че партньора и е в ТЯХНОТО легло с друга. Бързо постигнала споразумение с него това никога да не се случва и да бъде с други жени извън дома им, като това и дала достатъчно смелост да му разреши да излиза с други.
Друг пример: Гей мъж не изпитвал неудобство да визуализира партньора си в контакт с друг, но изпитвал силен гняв от сцена, в която партньорът му прави орален секс на друг. Той смятал фелациото за изключително личен акт, запазен само за тях двамата.
Пак пример: Жена неизпитваща никакво неудобство от визуализацията (за нейна изненада) стигнала до сцената в която партньора и говори с друга за чувствата и емоциите си. Не изпитвала никаква заплаха от секса, но се паникьосала от идеята, че той може да споделя чувствата си с друга.
Когато установите кой точно е спусъка на ревността ви, можете лесно да погледнете нещата в перспектива. Устабновявайки, че ревнувате от само една малка частица от картинката, можете да доведете ревността си до съвсем поносима за преглъщане договорка между вас и партньора ви.
Като стигнете до заключение, кой е "спусъка" имате два основни избора:
1. Можете да се договорите с партньора си за да избегнете потенциалното усложнение, което ще създаде натискането на "спусъка" или
2. Можете да ползвате Фобия-модела и да започнете да се изглагате на ситуации, в които страховете ви се изпълняват (частично, а после напълно) в контролирана обстановка. в която все още да имате контрол над събитията и да кажете "Не го прави отново" или "Спри!", докато изпитате достатъчно смелост да го разрешите и да продължите нататък.
Необходими са доста опити и грешки в процеса и всяка ситуация е индивидуална. Ревността може да провокира много силни чувства и непредвидими емоции. За това е добре да сте внимателни с чувствата си и тези на партньора си и да не очаквате незабавно да настъпи промяна. Опитайте се да проявите разбиране към чувствата и нуждите на всеки участник в отворената ви връзка и положете усилие да извлечете максималното от ситуацията за всекиго. А ако вие сте инициатора на отварянето, постарайте се дадете всичко от себе си, за да задоволите чувствата на всички.

Цените и ползите от анализа на ревността.

За да сте част от не-моногамна връзка е необходимо да се разтегнете до степен да толерирате известно количество дискомфорт, поемане на рискове и несигурност. Особено в началото.
Докато ревността може да бъде парализиращо чувство в началото, обикновено баланса от "болка" към удоволствие се измества във обща полза с времето. Новото доверие между партньорите, когато е нужно да се установят определени "параметри" на връзката надвива чувствата на несигурност и безпокойство.
Ако откриете, че вие или партньора(ите) ви не сте в състояние да се преборите с ревността си сами, помогнете си с външен човек.
Да проведете дълъг разоговор с приятел, който ви разбира и подкрепя може да ви даде свежа перспектива и честна обратна връзка от лице неучастващо директно във връзката ви.
Присъединяване към групи за взаимопомощ също може да помогне, тъй като други хора може да са преборили същата ситуация преди вас.
Консултациите разбира се, също са вариант за хората, които са готови да ги посетят. Самата обстановка и безпристрастен съветник който да посредничи помага сама по себе си.

Дори и в такива случаи, някои хора се чувстват съкрушени от страха и несигурността в една не-моногамна връзка. Може да решат, че това не си заслужава усилията и да поискат да се върнат към моногамност или да се оттеглят от връзката си.

Първите 6 месеца на промяната обикновено са най-трудни и ако връзката ви оцелее през това време, повечето работа вече е свършена и е зад гърба ви. Наслаждавайте се, защото с времето става само по-лесно и по-приятно за всички.

---

Накратко за автора:

Kathy Labriola provides low-fee counseling for individuals, couples, and groups. She has extensive experience assisting people with the challenges of non-traditional relationships, health problems and disabilities, HIV/AIDS, sexual orientation crises, political activism, and class struggle. She also facilitates discussion and support groups on open relationships, health and disabilities, and political activism and burnout. For further information, or to receive free educational pamphlets, call (510)464-4652.

Kathy Labriola
Counselor/Nurse
1307 University Avenue
Berkeley, CA 94702

Как да се борим с ревността при отворена връзка

Споделено от Kathy Labriola, брачен съветник.

(преведено от тук с разрешение на авторката)

В моята практика на съветник работя с много хора, които са решили да отворят връзката си. Да имат повече от един интимен партньор. Най-голямото препятствие пред създаването на успешна отворена връзка е ревността. Независимо колко мъдри си мислим, че можем да бъдем - повечето от нас изпитват ревност ако нашият партньор или съпруг има връзка с още някого. Малко индивиди не изпитват ревност изобщо и те или са по-еволюирали от нас, другите смъртни или са патологично безчувствени и не живеят в реалността изобщо. Винаги съветвам хората да се отнасят към ревността като даденост. Знайте, че тя ще дойде и бъдете готови със стратегия за минимизиране на щетите.

Ревността не е изолирана емоция а цял пакет емоции.

Повечето мислим за ревността като за единична емоция, но всъщност това е цял пакет чувства, които просто вървят заедно. Тя може да се прояви като гняв, страх, болка, предателство, тревожност, възбуда, тъга, параноя, депресия, самота, завист, чувство на безсилие или недостатъчност, чувство на изолация. В помощ на двойките е да индентифицират точната смес от чувства, които изпитват когато ревността се намеси в живота им. Разлагането на ревността на компоненти е първата стъпка към овладяването на проблема. Винаги ли е същото или тази "смес" се променя в зависимост от ситуацията?
Например: Една жена отбелязала, че нейната ревност е 50% страх, 20% гняв, 20% чувство на безсилие и 10% чувство за предателство. Когато обаче помолила партньора си да я увери, че още я обича и той потвърдил, гнева и предателството изчезнали и нейната ревност намаляла, защото основното оставащо чувство било страх, който тя по-лесно може да обсъди с партньора си и да намерят начин да го намалят.

Ревността е основно "страх".

Важно е да се разбере какво е ревност и какво има в нея. Ревността е страх - страх от непознатото и страх от промяната, страх от загубата на контрол над връзката ви, страх от раздяла и загуба на партньор и страх от изоставяне. Тя е отражение на на нашите собствени чувства на несигурност и нашето собствено чувство за себсестойност. Притеснение за качествата ни в леглото и съмнения за нашата "желаност".

Зад всяко чувство на ревност има емоция която е много по-значима от самата ревност. Зад всяка ревност има непокрита потребност или дълбок страх, че нашите нужди няма да бъдат удовлетворени. Разпознаването на тези страхове е ключът към обезсилването на чувството за ревност и намаляването на силата му. Ревността е просто пръст, който посочва към страховете и нуждите от които се страхуваме.

Когато ревността се нанесе във връзката ни, древната част от праисторическите ни мозъци активира стрес хормони защото чувстваме, че нашето оцеляване е застрашено.

Когато изпитвате ревност, задайте си следните въпроси:

• От какво всъшност се страхувам?
• Какво е нужно да направя, за да се почувствам в безопасност?
• Какво е най-лошото което може да се случи и колко е вероятно?

Някои житейски примери:

Джесика вярвала в отворени бракове, но станала побъркващо ревнива когато съпругът и Джон започнал да се среща интимно с Карол. По време на консултациите станало ясно, че Джесика вече се е чувствала самотна и пренебрегната, защото Джон се е посвещавал на работата си и не и е отделял достатъчно време и достатъчно секс. Зад ревността и седели чувства на неудовлетвореност и самота, както и недостатъчно чувство че е обичана от съпруга си. След като Джон започнал да отделя повече време заедно с Джесика и интимността им нарастнала, чувството и на ревност на практика се изпарило.

Кейт и Пеги са две бисексуални жени с дългогодишна връзка. Пеги станала много ревнива, когато нейната любовница започнала интимна връзка с мъж. По време на консултациите Пеги осъзнала, че се чувства несигурна за отношението на Кейт към връзката им. Зад нейната ревност седял смазващият страх от изоставяне и загуба, както и страха че Кейт ще я изостави в полза на този мъж. В консултациите, Кейт уверила Пеги, че е напълно посветена на нея и така тя успяла с времето да приеме връзката на Кейт с нейният любовник.

Грег имал много забежки извън брака си, но когато неговата жена започнала да се среща след фитнес сесиите с мускулест и доста по-млад мъж от него - той станал много ревнив и заплашил с развод. По време на консултациите той признал, че се чувства стар и нежелан и усещал заплаха от младият мъж. Тя уверила мъжа си, че още го обича и все още изпитва влечение към него. Зад ревността на Грег седял страха че съпругата му ще се откаже от сексуалният им живот заедно, както и неговото чувство за несигурност, немощ и неатрактивност идващи с възрастта.

Джордж и Марша живели заедно много години, но били на границата на скъсване когато Джордж започнал да се среща с Барбара. След няколко консултации Марша осъзнала, че чувства ревност само когато Джордж среща Барбара през уикендите. Марша поискала от него да резервира уикендите си само за нея и само да се вижда с Барбара по време на делничните вечери. Тази странична връзка разстройвала графика и за почивка и разтърсила чувството и за сигурност. Малко след като подсигурила уикендите си със Джордж, ревността и намаляла. След няколко месеца се почувствала достатъчно сигурна и спокойна, че да разреши на Джордж по една вечер от уикенда и график, който не пречи на никого.

Боб и Петер са двама млади гей мъже в динамична връзка. Боб искал повече секс и Петер му казал да ходи до обществените бани и да прави случаен секс с други мъже, но всъщност се разгневил и станал резервиран когато Петер реализирал предложението и станал още по-неотзивчив за правене на секс помежду им. По време на консултациите, Петер казал, че се притеснява че Боб може да прави незащитен секс и да изложи връзката им на сексуално предавани зарази (СПИН, по-специално). Съгласили се да се тестват и двамата и направили ясно споразумение помежду си винаги да ползват защитни средства. След това ревността му намаляла до такава степен, че го разпитвал за сексуалните му "похождения" и използвал историите за възбуда преди секс между тях двамата. Ефективно постигайки по-добър сексуален живот във връзката им.

Сара, бисескуална жена, обвързана с Дейв, хетеросексуален мъж. Дейв станал интимен с Хелен, която много го ревнувала от Сара и поискала той да я напусне в нейна полза. Сара разбирала чувствата на Хелен и за това дала идеята на Дейв да бъде по-често с Хелен, за да се чувства по-спокойна. Също така и позвънила, за да я увери, че иска да ѝ съдейства по такъв начин, че нещата между трима им да се получат. След няколко месеца Хелен постепенно започнала да се успокоява и престанала с изискваният към Дейв за повече време, обвързване и внимание.

Бет и Марк се съгласили на отворена връзка, но Бет била много ревнива, когато Марк и разказал, че иска да бъде със Жанет, но му трябва време заедно с нея за да види как ще потръгнат нещата преди да  станат интимни. Бет познавала Жанет и се съгласила, че вкуса му е отличен и дала съгласието си но през първите няколко вечери и било ужасно трудно. Не можела да спи и се чувствала много несигурна в бъдещето но изчаквала и подтискала чувствата си, за да му даде време. В процеса ревността и намаляла, защото тя все още имала чувството на контрол (всичко се случвало с нейното съгласие и активната и подкрепа). Така щетите били минимални.

Ревността се захранва от вярванията ни

Нашето общество е пристрастено към основни вярвания относно връзките които гарантирано създават ревност дори и в най-приспособимите хора. Повечето от нас са абсорбирали тези вярвания без изобщо да го осъзнават. Опровергаването им вътре в нас самите е единственият и най-добрият начин да дадем "на късо" чувството за ревност.

Задайте си сами въпроса в колко от тези неща наистина вярвате и до колко. Преценете дали сте 10, 50 или 90% съгласни с тези вярвания и до колко можете да отбележите прогрес над отричането им:

Вярване #1

Ако партньора ми наистина ме обича, той/тя няма да има сексуално влечение към никого другиго.

Това вярване означава, че вие си мислите, че секса между вас и партньора ви е право-пропорционален на любовта между вас. Както и, че ако вие изпитвате влечение към други - това означава, че не обичате партньора си (винаги мислете двустранно, не сте сами все пак). Както и, че количеството любов е обратно-пропорционално на влеченията ви към други хора.

Като го разбиете и анализирате, това е очевиден абсурд. Все едно да кажете, че когато ви се роди второ бебе, първото ще го обичате по-малко.

Вярване #2

Ако партньора ми е щастлив с мен и аз съм добър партньор/ка, любовник/ца и т.н. - моят партньор/ка ще е толкова удовлетворен от мен, че няма да иска никого другиго.

Това вярване е още по-коварно. При първото вярване, поне можете да обвините партньора си че не ви обича достаъчно. Това вярване обаче ви кара да мислите, че ако партньор/ката ви е привлечен от някого, то това задължително е ваша грешка, че не сте били перфектният любовник/ца. Ако наистина вярвате, че вие сте неадекватни и за това половинката ви "кръшка" - сами виждате как това може да се превърне в ОГРОМНА причина за ревност.

Вярване #3

Невъзможно е да обичаш истински повече от един човек.

Това схващане е на базата на "минимално допустимото количество" в любовта. Схващането, че "любов" е ограничен ресурс, който може да е достатъчен само за двама човека. Има само малко и едва е достатъчна. Следователно, щом половинката ми обича още някого, то автоматично не обича достатъчно мен. И имайки предвид, че във всяка зряла връзка има чувство за несигурност, области които не са достатъчно добре реализирани помежду ви и не получавате достатъчно Време/Любов/Страст/Секс/Поддръжка - хората се плашат, че може да получават още по-малко ако партньора им изпитва любов към други.

Тъй като тези вярвания са с нас от векове и са почти "първичен страх", отнема много време да бъдат неутрализирани и превъзмогнати. Първото вярване изразява дълбок страх от необичане и изоставяне а второто - несигурност в самите нас и страх, че не сме "достатъчни" или заслужаващи любов, а пък третото е страх/глад от липса на внимание и любов. Поради това - изпитвайте съпричастност към себе си и чувствата на партньора си докато работите над тези вярвания и постепенно ги заменяйте с нови вярвания. Подкрепяйте партньор/ката си и се поддържайте в начинанието си да отворите връзката си.

Вместо тези три вярвания, опитайте тези и преценете дали ще сработят за вас:

Ново вярване #1

Партнор/ката ми ме обича достатъчно и вярва във връзката ни. Разширяването на връзката ни с други хора ни обогатява и ни помага да затвърдим вместо да рушим връзката си.

Ново вярване #2

Връзката ни е толкова стабилна и споделена, че можем да я споделяме и с други хора. С партньор/ката ни си вярваме до толкова, че връзката ни с други хора няма да разруши спойката между нас.

Ново вярване #3

Има достатъчно любов за всички по света. Да обичаме повече от един човек е избор който може експоненциално да разшири умението ни да обичаме и да бъдем обичани.

Фактът, че ни е толкова трудно да схванем нови вярвания и ни изглеждат смешни на пръв поглед само показва как старата парадигма относно любовта и връзките между хората са вплетени в нас от обществото.

Но също така и подчертава важността да бъдат опровергани, ако искаме да се наслаждаваме на спокойна отворена връзка. Без ревност.