Как да се борим с ревността при отворена връзка

Споделено от Kathy Labriola, брачен съветник.

(преведено от тук с разрешение на авторката)

В моята практика на съветник работя с много хора, които са решили да отворят връзката си. Да имат повече от един интимен партньор. Най-голямото препятствие пред създаването на успешна отворена връзка е ревността. Независимо колко мъдри си мислим, че можем да бъдем - повечето от нас изпитват ревност ако нашият партньор или съпруг има връзка с още някого. Малко индивиди не изпитват ревност изобщо и те или са по-еволюирали от нас, другите смъртни или са патологично безчувствени и не живеят в реалността изобщо. Винаги съветвам хората да се отнасят към ревността като даденост. Знайте, че тя ще дойде и бъдете готови със стратегия за минимизиране на щетите.

Ревността не е изолирана емоция а цял пакет емоции.

Повечето мислим за ревността като за единична емоция, но всъщност това е цял пакет чувства, които просто вървят заедно. Тя може да се прояви като гняв, страх, болка, предателство, тревожност, възбуда, тъга, параноя, депресия, самота, завист, чувство на безсилие или недостатъчност, чувство на изолация. В помощ на двойките е да индентифицират точната смес от чувства, които изпитват когато ревността се намеси в живота им. Разлагането на ревността на компоненти е първата стъпка към овладяването на проблема. Винаги ли е същото или тази "смес" се променя в зависимост от ситуацията?
Например: Една жена отбелязала, че нейната ревност е 50% страх, 20% гняв, 20% чувство на безсилие и 10% чувство за предателство. Когато обаче помолила партньора си да я увери, че още я обича и той потвърдил, гнева и предателството изчезнали и нейната ревност намаляла, защото основното оставащо чувство било страх, който тя по-лесно може да обсъди с партньора си и да намерят начин да го намалят.

Ревността е основно "страх".

Важно е да се разбере какво е ревност и какво има в нея. Ревността е страх - страх от непознатото и страх от промяната, страх от загубата на контрол над връзката ви, страх от раздяла и загуба на партньор и страх от изоставяне. Тя е отражение на на нашите собствени чувства на несигурност и нашето собствено чувство за себсестойност. Притеснение за качествата ни в леглото и съмнения за нашата "желаност".

Зад всяко чувство на ревност има емоция която е много по-значима от самата ревност. Зад всяка ревност има непокрита потребност или дълбок страх, че нашите нужди няма да бъдат удовлетворени. Разпознаването на тези страхове е ключът към обезсилването на чувството за ревност и намаляването на силата му. Ревността е просто пръст, който посочва към страховете и нуждите от които се страхуваме.

Когато ревността се нанесе във връзката ни, древната част от праисторическите ни мозъци активира стрес хормони защото чувстваме, че нашето оцеляване е застрашено.

Когато изпитвате ревност, задайте си следните въпроси:

• От какво всъшност се страхувам?
• Какво е нужно да направя, за да се почувствам в безопасност?
• Какво е най-лошото което може да се случи и колко е вероятно?

Някои житейски примери:

Джесика вярвала в отворени бракове, но станала побъркващо ревнива когато съпругът и Джон започнал да се среща интимно с Карол. По време на консултациите станало ясно, че Джесика вече се е чувствала самотна и пренебрегната, защото Джон се е посвещавал на работата си и не и е отделял достатъчно време и достатъчно секс. Зад ревността и седели чувства на неудовлетвореност и самота, както и недостатъчно чувство че е обичана от съпруга си. След като Джон започнал да отделя повече време заедно с Джесика и интимността им нарастнала, чувството и на ревност на практика се изпарило.

Кейт и Пеги са две бисексуални жени с дългогодишна връзка. Пеги станала много ревнива, когато нейната любовница започнала интимна връзка с мъж. По време на консултациите Пеги осъзнала, че се чувства несигурна за отношението на Кейт към връзката им. Зад нейната ревност седял смазващият страх от изоставяне и загуба, както и страха че Кейт ще я изостави в полза на този мъж. В консултациите, Кейт уверила Пеги, че е напълно посветена на нея и така тя успяла с времето да приеме връзката на Кейт с нейният любовник.

Грег имал много забежки извън брака си, но когато неговата жена започнала да се среща след фитнес сесиите с мускулест и доста по-млад мъж от него - той станал много ревнив и заплашил с развод. По време на консултациите той признал, че се чувства стар и нежелан и усещал заплаха от младият мъж. Тя уверила мъжа си, че още го обича и все още изпитва влечение към него. Зад ревността на Грег седял страха че съпругата му ще се откаже от сексуалният им живот заедно, както и неговото чувство за несигурност, немощ и неатрактивност идващи с възрастта.

Джордж и Марша живели заедно много години, но били на границата на скъсване когато Джордж започнал да се среща с Барбара. След няколко консултации Марша осъзнала, че чувства ревност само когато Джордж среща Барбара през уикендите. Марша поискала от него да резервира уикендите си само за нея и само да се вижда с Барбара по време на делничните вечери. Тази странична връзка разстройвала графика и за почивка и разтърсила чувството и за сигурност. Малко след като подсигурила уикендите си със Джордж, ревността и намаляла. След няколко месеца се почувствала достатъчно сигурна и спокойна, че да разреши на Джордж по една вечер от уикенда и график, който не пречи на никого.

Боб и Петер са двама млади гей мъже в динамична връзка. Боб искал повече секс и Петер му казал да ходи до обществените бани и да прави случаен секс с други мъже, но всъщност се разгневил и станал резервиран когато Петер реализирал предложението и станал още по-неотзивчив за правене на секс помежду им. По време на консултациите, Петер казал, че се притеснява че Боб може да прави незащитен секс и да изложи връзката им на сексуално предавани зарази (СПИН, по-специално). Съгласили се да се тестват и двамата и направили ясно споразумение помежду си винаги да ползват защитни средства. След това ревността му намаляла до такава степен, че го разпитвал за сексуалните му "похождения" и използвал историите за възбуда преди секс между тях двамата. Ефективно постигайки по-добър сексуален живот във връзката им.

Сара, бисескуална жена, обвързана с Дейв, хетеросексуален мъж. Дейв станал интимен с Хелен, която много го ревнувала от Сара и поискала той да я напусне в нейна полза. Сара разбирала чувствата на Хелен и за това дала идеята на Дейв да бъде по-често с Хелен, за да се чувства по-спокойна. Също така и позвънила, за да я увери, че иска да ѝ съдейства по такъв начин, че нещата между трима им да се получат. След няколко месеца Хелен постепенно започнала да се успокоява и престанала с изискваният към Дейв за повече време, обвързване и внимание.

Бет и Марк се съгласили на отворена връзка, но Бет била много ревнива, когато Марк и разказал, че иска да бъде със Жанет, но му трябва време заедно с нея за да види как ще потръгнат нещата преди да  станат интимни. Бет познавала Жанет и се съгласила, че вкуса му е отличен и дала съгласието си но през първите няколко вечери и било ужасно трудно. Не можела да спи и се чувствала много несигурна в бъдещето но изчаквала и подтискала чувствата си, за да му даде време. В процеса ревността и намаляла, защото тя все още имала чувството на контрол (всичко се случвало с нейното съгласие и активната и подкрепа). Така щетите били минимални.

Ревността се захранва от вярванията ни

Нашето общество е пристрастено към основни вярвания относно връзките които гарантирано създават ревност дори и в най-приспособимите хора. Повечето от нас са абсорбирали тези вярвания без изобщо да го осъзнават. Опровергаването им вътре в нас самите е единственият и най-добрият начин да дадем "на късо" чувството за ревност.

Задайте си сами въпроса в колко от тези неща наистина вярвате и до колко. Преценете дали сте 10, 50 или 90% съгласни с тези вярвания и до колко можете да отбележите прогрес над отричането им:

Вярване #1

Ако партньора ми наистина ме обича, той/тя няма да има сексуално влечение към никого другиго.

Това вярване означава, че вие си мислите, че секса между вас и партньора ви е право-пропорционален на любовта между вас. Както и, че ако вие изпитвате влечение към други - това означава, че не обичате партньора си (винаги мислете двустранно, не сте сами все пак). Както и, че количеството любов е обратно-пропорционално на влеченията ви към други хора.

Като го разбиете и анализирате, това е очевиден абсурд. Все едно да кажете, че когато ви се роди второ бебе, първото ще го обичате по-малко.

Вярване #2

Ако партньора ми е щастлив с мен и аз съм добър партньор/ка, любовник/ца и т.н. - моят партньор/ка ще е толкова удовлетворен от мен, че няма да иска никого другиго.

Това вярване е още по-коварно. При първото вярване, поне можете да обвините партньора си че не ви обича достаъчно. Това вярване обаче ви кара да мислите, че ако партньор/ката ви е привлечен от някого, то това задължително е ваша грешка, че не сте били перфектният любовник/ца. Ако наистина вярвате, че вие сте неадекватни и за това половинката ви "кръшка" - сами виждате как това може да се превърне в ОГРОМНА причина за ревност.

Вярване #3

Невъзможно е да обичаш истински повече от един човек.

Това схващане е на базата на "минимално допустимото количество" в любовта. Схващането, че "любов" е ограничен ресурс, който може да е достатъчен само за двама човека. Има само малко и едва е достатъчна. Следователно, щом половинката ми обича още някого, то автоматично не обича достатъчно мен. И имайки предвид, че във всяка зряла връзка има чувство за несигурност, области които не са достатъчно добре реализирани помежду ви и не получавате достатъчно Време/Любов/Страст/Секс/Поддръжка - хората се плашат, че може да получават още по-малко ако партньора им изпитва любов към други.

Тъй като тези вярвания са с нас от векове и са почти "първичен страх", отнема много време да бъдат неутрализирани и превъзмогнати. Първото вярване изразява дълбок страх от необичане и изоставяне а второто - несигурност в самите нас и страх, че не сме "достатъчни" или заслужаващи любов, а пък третото е страх/глад от липса на внимание и любов. Поради това - изпитвайте съпричастност към себе си и чувствата на партньора си докато работите над тези вярвания и постепенно ги заменяйте с нови вярвания. Подкрепяйте партньор/ката си и се поддържайте в начинанието си да отворите връзката си.

Вместо тези три вярвания, опитайте тези и преценете дали ще сработят за вас:

Ново вярване #1

Партнор/ката ми ме обича достатъчно и вярва във връзката ни. Разширяването на връзката ни с други хора ни обогатява и ни помага да затвърдим вместо да рушим връзката си.

Ново вярване #2

Връзката ни е толкова стабилна и споделена, че можем да я споделяме и с други хора. С партньор/ката ни си вярваме до толкова, че връзката ни с други хора няма да разруши спойката между нас.

Ново вярване #3

Има достатъчно любов за всички по света. Да обичаме повече от един човек е избор който може експоненциално да разшири умението ни да обичаме и да бъдем обичани.

Фактът, че ни е толкова трудно да схванем нови вярвания и ни изглеждат смешни на пръв поглед само показва как старата парадигма относно любовта и връзките между хората са вплетени в нас от обществото.

Но също така и подчертава важността да бъдат опровергани, ако искаме да се наслаждаваме на спокойна отворена връзка. Без ревност.